Мариана, Алек и Тея преминаха заедно през 10 дни с Енергийната Трансмисия – Земна чакра

Какво се случва, когато трима души от едно семейство участват в една и съща Енергийна Трансмисия?

Не очаквахме да усещат едно и също. Не им казахме какво трябва да почувстват. Всеки водеше собствен дневник и наблюдаваше физическото и емоционалното си състояние в ежедневието.

В края получихме три различни истории.

Но когато ги поставихме една до друга, между тях се появи интересна обща нишка.

Мариана: „Притеснението не изчезна. Но сякаш го наблюдавах отстрани.“

Мариана започва експеримента в напрегнат период.

Има несигурност в работата, много мисли за бъдещето, неспокоен сън и усещане за натрупано напрежение. На Ден 0 оценява спокойствието си с 5/10, а обичайната си реакция при стрес описва просто:

„Изнервям се и се напрягам много.“

Първите дни не са леки. Има тревожност, умора, главоболие, силни емоции и ситуации, които самата тя определя като „тест за психическата ми устойчивост“.

Проблемите около нея не изчезват.

Около средата на десетте дни обаче Мариана започва да забелязва нещо друго — същите ситуации са там, но не предизвикват същата вътрешна реакция.

„Притеснението не е изчезнало, но сякаш го наблюдавам отстрани.“

На Ден 10 спокойствието, което в началото е 5/10, вече е оценено от нея на 9/10.

Тя не описва десет дни на постоянно добро настроение. Напротив — има меланхолия, обърканост и трудни моменти. Разликата според нея е в начина, по който преминава през тях.

Алек: „Емоционално няма промяна, но имам повече енергия от всякога.“

Синът ѝ Алек има съвсем различно преживяване.

Той започва в сравнително добро физическо състояние, но споделя усещане за празнота и обърканост. Има и повтаряща се болка в лявото коляно.

При него най-ясната промяна не е емоционална.

Тя е енергията.

Още на Ден 3 записва, че има повече сили. На Ден 6 отново отбелязва повече енергия от обичайното, а след това прави силни тренировки в два последователни дни.

На финала е категоричен:

„Не мисля, че има промяна в емоционалното ми състояние, но със сигурност имам повече енергия от всякога.“

Той споделя и че болките в коляното са станали по-малко, макар че само по дневника не може да се определи на какво се дължи това.

Но има още един детайл.

През десетте дни Алек продължава да има ситуации, в които се ядосва. На Ден 9 обаче влиза в спор със съученик и забелязва:

„Запазих спокойствие и не съм повишавал тон.“

Във финалната си равносметка сам казва, че при ситуации, свързани с напрежение и ярост, започва да реагира „по-подобаващ начин“.

Тея: „Просто затворих очите и го оставих да мине.“

При дъщерята Тея историята започва по друг начин.

В началото тя описва обичайната си реакция при напрежение така:

„Притеснявам се, почвам да бързам и греша.“

Първите дни са смесени. На Ден 4 дори казва, че не забелязва нещо различно и че реагира както обикновено.

Само ден по-късно обаче записва:

„Когато нещо ме подразни, не му обръщам внимание, докато преди съм оставяла това нещо да ме тормози.“

Следват няколко спокойни дни.

А на Ден 9 се случва една съвсем обикновена ситуация, която за нея се превръща в най-доброто сравнение с началото:

„Когато се изнервих на нещо дребно, не реагирах както обикновено, а просто си затворих очите и го оставих да мине.“

На последния ден Тея пише с големи букви:

„НАЙ-ХУБАВИЯ ДЕН! Много спокоен и приятен ден.“

А собственото ѝ обобщение на десетте дни е, че първата половина е била по-натоварваща и стресираща, докато през последните дни се е чувствала значително по-спокойна и не е реагирала по обичайния начин, когато нещо я ядоса.

Трима души, без еднакъв резултат

И точно това прави историята на семейството интересна.

Мариана не казва, че проблемите ѝ са изчезнали. Казва, че започва да ги наблюдава от малко по-голяма дистанция.

Алек не отчита съществена емоционална промяна. При него най-силното наблюдение е значително повече енергия, но едновременно с това забелязва различна реакция в определени конфликтни ситуации.

Тея започва с навика да се притеснява, да бърза и да греши, а завършва с един много прост момент:

нещо я ядосва — и тя го оставя да мине.

Три различни преживявания.

И все пак в трите дневника независимо се появява една и съща тема:

Не непременно промяна на това, което се случва около тях, а промяна в начина, по който преминават през него.

Може би най-добре го казва Мариана:

„Притеснението не е изчезнало. Но сякаш го наблюдавам отстрани.“

А при Тея същата идея звучи много по-просто:

„Просто затворих очите и го оставих да мине.“

Понякога промяната не е в това животът изведнъж да стане по-тих.

А в това ние да станем малко по-тихи отвътре, докато животът продължава да се случва.

Историята представя личните и субективни наблюдения на участниците по време на 10-дневния експеримент. Не може да се установи, че описаните промени са причинени от Енергийната Трансмисия. Услугата не представлява медицинска диагностика или лечение.

Научете повече за Земна Чакра