Когато анонимната участничка започва 10-дневния експеримент с Енергийната Трансмисия – Земна чакра, тя не е в особено лек период.

Още на Ден 0 описва физическото си състояние като тежко и некомфортно, а емоционално се чувства:

„Изтощена и изхабена. Апатична.“

Спокойствието, енергията и настроението ѝ са едва 3 от 10.

При напрежение обикновено успява да се мобилизира и да премине през ситуацията, но цената идва след това:

„Обикновено се стягам и преминавам през ситуацията, но след това съм изцедена. Все по-често напрежението избива в повишаване на тон.“

Именно тази реакция постепенно започва да изглежда различно през следващите десет дни.

Същите ситуации. Различна реакция.

Още на първия ден в офиса възниква напрегната ситуация. Има вербална ескалация около нея, но участничкатазабелязва нещо необичайно за себе си:

„Останах по-балансирана и вътрешно ненапрегната.“

Това обаче не означава, че от този момент всичко става спокойно.

Следват апатия, напрежение, разочарование, обида и дори сълзи. Реалните ситуации в живота ѝ продължават да се случват.

И точно затова един момент от Ден 4 се откроява.

При продължително напрежение с детето участничката първоначално започва да реагира по стария начин, но този път успява да прекъсне реакцията:

„Успях да погледна отстрани, да спра да се изнервям и да и се карам, да и се извиня и да продължим по-спокойно.“

Не става дума за липса на емоции. По-скоро за появата на малко пространство между емоцията и реакцията.

Проблемът остана. Спокойствието се върна.

Около средата на експеримента участничката преминава през много неприятна ситуация.

Тя я описва като дълбоко разочароваща. На следващия ден все още се чувства изтощена, отчаяна и избива на сълзи.

Самата ситуация не е разрешена.

Но през деня забелязва нещо:

„Емоциите се стабилизираха и имах вътрешно спокойствие, макар че ситуацията от предния ден не се беше оправила.“

Това се превръща в една от най-интересните линии в целия ѝ дневник.

Не изчезват причините за напрежението. Започва да се променя времето и начинът, по който тя остава вътре в него.

През следващите дни участничката все по-често описва лекота, равновесие и по-бързо връщане към балансираното си състояние.

Дори когато нещо я ядосва, то вече невинаги определя остатъка от деня ѝ.

„Не ме вълнува дори и да е лично.“

На Ден 9 участничката вече сама прави сравнението с началото:

„Мисля, че реагирам по-спокойно, балансирано. Като че ли приемам по-философски ситуациите, които се случват през деня и не съм имала усещането за личностно засягане.“

А на десетия ден тази промяна става още по-конкретна.

Тя усеща повече търпение. Аргументира се по-спокойно. Ядосва се по-малко.

И най-вече — вече не изпитва същата необходимост непременно да бъде разбрана:

„В спорни ситуации с други хора нямам необходимост на всяка цена да обясня — всеки приема както ги разбира.“

И още нещо: да не носиш всички на раменете си

В края участничката забелязва промяна и в нещо много лично — стремежа постоянно да помага и да отговаря на очакванията на хората около себе си.

„Опитите ми да помогна на всеки, с всичко, което мога, са по-балансирани и не се напрягам толкова много в стремежа си да удовлетворя очакванията.“

Може би именно това най-добре описва преживяването ѝ.

Не безразличие.

Не отдръпване от хората.

А малко повече пространство между чуждите очаквания и собственото ѝ вътрешно състояние.

А физически?

Преди началото участничката често усеща болка и тежест в краката, особено в стъпалата и подбедриците.

Към края на десетте дни забелязва:

„Определено тези дни не съм усещала стягане и болка в подбедриците.“

Тя самата остава предпазлива и отбелязва, че това може да е резултат от комбинация от различни фактори.

И точно тази честност е важна част от историята.

Десет дни по-късно

Участничката не завършва експеримента с история, в която всички проблеми са изчезнали.

Животът около нея не се е променил магически. Имало е напрежение, конфликти, сълзи и трудни моменти.

Но постепенно се появява нещо друго:

способността да не носи всяка ситуация със себе си толкова дълго.

Да спре.

Да погледне отстрани.

Да избере дали изобщо е необходимо да продължи спора.

По-скоро, когато усети, че отсрещният човек не желае да разбере гледната ѝ точка, предпочита да прекрати разговора, вместо да продължава да спори, за да запази вътрешното си спокойствие.

От „стягам се, преминавам през ситуацията и след това съм изцедена“ в началото до:

„Намирам вътрешното си състояние за по-балансирано и стабилно.“

Понякога балансът не означава около нас да няма напрежение.

Означава напрежението да не остава толкова дълго вътре в нас.

Тази история представя личните и субективни наблюдения на участничката по време на 10-дневния експеримент. Не може да се установи, че описаните промени са причинени от Енергийната Трансмисия. Услугата не представлява медицинска диагностика или лечение.